Резултатите от изследването на психолозите Сюзан Сегерстрьом и Лизе Солберг Нес от университета на Кентъки подсказват, че вероятно съществува биологически индикатор, който ни казва кога да напрегнем сили, за да не се поддаваме на изкушения, и кога сме уязвими да правим неща, които са противоположни на намеренията ни, съобщи Сайънс дейли.
Т.нар. вариабилност на сърдечната честота изглежда е свързана със саморегулирането. Изследването било извършено на две части, за да бъдат тествани различни хипотези. В първата част участниците били инструктирани да гладуват три часа, за да участват в онова, което било наречено "физиология на предпочитанията към дадена храна". Вариабилността на сърдечната честота на участниците били изследвана, докато те имали на разположение табличка с бисквитки, бонбони и моркови. Изкушението в случая се изразявало в това да бъдат предпочетени по-вкусните, но по-нездравословни бисквитки и бонбони. Оказало се, че вариабилността на сърдечната честота е значително по-висока, когато хората полагат усилия да устоят на изкушението - като ядат моркови, вместо сладкиши, отколкото ако нямат подобни стремежи. След като устояли или се поддали на изкушението, участниците във втората част от експеримента трябвало да се справят със сложни анаграми, някои от които е невъзможно да бъдат решени. Изследователите наблюдавали колко дълго участниците упорстват с анаграмите и както се предвиждало, онези от тях, които, устоявайки на лакомствата, имали високо ниво на саморегулирането, по-рано се отказали от задачите. Хората, които по природа имат високи нива на вариабилност на сърдечната честота, изглежда упорстват по-дълго със сложните задачи.